снимки: © pixabay, unsplash, pexels
Родопа планина е един своеобразен музей на всичко българско – от богатото културно-историческо наследство като музеи, архитектурни комплекси и исторически паметници до нематериалното наследство като традиции, занаяти и фолклор.
Музиката е част от родопския дух още от самата древност. Днес Родопската фолклорна област е една от най-обичаните от Българите. А централно място в нея заема и родопската каба гайда. Гайдата е много древен инструмент с хетски произход. През вековете тя стига до Балканите, Рим и чак до най-западните части на континента. Интересното тук е, че ако шотландските гайди са запазили облика си векове наред, то нашата каба гайда се е изменила, увеличавайки много своя размер. Друг любопитен момент е, че родопският музикален инструмент, който много прилича и на турския тулум и на грузинската гудаствири, е много по-стар от шотландската гайда, за която за първи път придобиваме информация през 16 в.
Праисторически селища и следи от древни тракийски племена са само част от богатата история на Родопския край. Всяко селце, по-малко или по-голямо, е успяло по свой начин да допринесе за съхраняването и оцеляването на нацията през годините. В някои от селата, населението произхожда от различни етнографски области, поради което и битовата им култура носи изключително разнообразие. Песпонеделник в Широка лъка, Орфически мистерии в Триград, Фестивал на дивите цветя, Международно гайдарско надсвирване в село Гела, Празник на Смилянския фасул, Роженски събор, Фолклорен празник в Ягодина, Перелик ЕКО джаз фест, Момчиловци фест и Празник на родопското чеверме са само част от годишните културните събития, които може да посетите в областта.
По стародавна традиция в първите дни на месец март, в с. Широка лъка се провежда кукерски празник, наречен “Песпонеделник”. Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски и обикалят из селото, изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки, представящи борбата между доброто и злото. Древният езически обичай, обогатен със християнски елементи, се изпълнява за плодородие, изобилие и здраве, възпроизвежда основни митологии за сътворението на света. Илинден Всяка година край родопското село Гела се провежда традиционния местен събор, наречен от местните Илинден. Съборът се провежда всяка първа неделя на август, в местността Илинден, край параклиса “Св. Илия”. Една забравена традиция бе възродена в село Стойките през 2001г. – честването на Гергьовден. На Гергьовден всички ставали рано в зори, миели се със здравец и роса, събрана по тревите из ливадите. Повечето семейства клали агнета за курбан. Историческата местност Рожен край курорта Пампорово, стана особено популярна последните години с провеждания там общобългарски фолклорен събор. По време на събора си дават среща самодейни фолклорни състави и индивидуални изпълнители от цялата страна. От тук тръгва към космоса и прочутата песен на Валя Балканска “Излезъл е Дельо хайдутин”.
Трудно е човек да опише Родопите с думи. Родопите са дух и емоция. Просто трябва да посетиш мястото за да усетиш заряда, който носи в себе си!
