снимка: © pixabay
Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни.
Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая не става въпрос само за древно индийските легенди, разказващи за „летящи бойни кораби”, снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за „свръх оръжието на Йехова”, както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес химически, бактериологични или лазерни оръжия, макар че поразяващата им сила е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
Още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се да подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни „оръжия” от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на „бактериологични оръжия”. Известно е, че нахлуващите от изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече „бактиериологично” само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции въобще не са съществували.
Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените „топлинни” и „лъчеви” оръжия. Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни „Лъчи на смъртта”, но най-известната е тази за „Огледалото на Архимед”. Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ век пр. н. е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за „лазерното оръжие”, уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, например, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници. Това си остава загадка и до днес…
източник: mysticallegends
