снимка: Антон Гъдов за списание „Родопи Днес“
Д-р Магдалена Маринова е началник на инфекциозно отделение на МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” гр. Кърджали и е номинирана на национално ниво за “Лекар на годината 2020”
Здравейте, д-р Маринова, радваме се, че приехте нашата покана!
Здравейте на вас и на вашите читатели!
Кога разбрахте, че медицината е вашето призвание и от колко време практикувате?
Това се случи още в много ранна детска възраст, мисля че в четвърти или пети клас.
Имаше един филм – “Болница на края на града”. Любим мой чешки филм. В този филм да бъдеш лекар беше представено по такъв начин, а именно да помагаш на хората, че гледайки го у мен се зароди възхищение към лекарската професия. Оттам започна всичко. Завърших гимназия, записах медицина, завърших я, дойдох в Кърджали и… Вече 32 години работя в инфекциозно отделение, като от 1997г. го оглавявам. Това е моят живот. Обичам работата си и обичам да лекувам инфекциозни болести.
Бихте ли обяснили за нашите читатели какво точно представляват инфекциозните болести?
Инфекциозните заболявания са тежки състояния, като за по-голяма част от тях има лечение – това са бактериалните инфекции, където антибиотиците вършат перфектна работа. При вирусите обаче положението е друго. Съществува едно малко число вируси, може би се броят на пръстите на едната ръка, за които има лечение. За всички останали такова все още не съществува.
Включително и за Ковид-19?
При него ситуацията е дори по-сложна. При Ковид 19 съществува така наречения пост Ковид синдром. Това е засягането на различни органи от човешкото тяло. При другите вируси липсва такъв дълъг възстановителен период и засягане на допълнителни органи. Нека ви дам пример – дете, прието с диария и дехидратиране, с помощта на адекватно лечение ще бъде на крака още на следващия ден. При Ковид нещата не стоят така.
Пандемията продължава вече втора година. Според вас вече достатъчно ли сме запознати как да се справяме с вируса?
Разбира се. За тези повече от две години натрупахме много опит, много познания и вече сме по-подготвени да реагираме адекватно. Защото знаете, че минахме през периоди, в които нямаше установено работещо лечение и се изпробваха различни медикаменти, какъвто беше случаят с Хлорохина. И много, много други лекарства. Докато сега вече има утвърдено лечение. Вече е установено, че навременното прилагане на Ремдесивир спира репликацията на вируса, помага за скъсяването на болничния престой и за по-бързото възстановяване на пациентите.
Мислите ли, че сме близо до откриването на лек на Ковид 19, под формата на хапче например?
Знам, че в момента има опити за разработване на подобно лекарство.
При сезонния грип, например, се използва лекарството Тамифлу, което дава отлични резултати при лечение на грипния вирус. Надявам се това да се случи скоро и при корона вирусите.
Наскоро на пазара се появи назална ваксина срещу Ковид. Какво мислите за нея и мислите ли, че ефективността на назалните ваксини може да бъде по-висока спрямо традиционните?
Към този момент не може да се каже със сигурност. Но аз мисля, че това е напълно възможно, защото прилагайки се по този начин, ваксината ще изгражда и локален имунитет. А самият вирус попада в човешкото тяло именно през носоглътката. Следователно, ако точно там има създадена бариера, която да го посрещне, би трябвало ефективността да е по-висока. Ваксините, с които работим в момента, са именно РНК ваксините и векторните ваксини. При едните се съдържа само частица от вируса, а в другите – аденовирус, който не е патогенен за нас.
На моменти се появяваше информация за разработката на българско лекарство за справяне с Ковид 19. Имате ли информация как стоят нещата към днешна дата?
В момента професор Чорбанов и неговият екип разработват точно такава ваксина за локално приложение и се очаква нейната ефективност да бъде много по-голяма от традиционните.
А според вас кои ваксини са по-добри – РНК или векторните?
Аз лично очаквам ваксината на Новавакс. Там методът е коренно различен, доста по-подобен на ваксините срещу грип. Там се вкарва чистия Спайк протеин, без да има нужда да навлиза в клетките. Така е при ваксините за грип. Но най-важното в случая е да се избегнат страничните ефекти, каквито се наблюдават както при РНК, така и при векторните. Това не означава, разбира се, че новата ваксина няма да има такива, но вкарвайки директно Спайк протеина, вероятността за усложнения спада драстично.
Мислите ли че ваксините срещу Ковид 19 ще последват модела на грипните и ще се наложи да се поставят всяка година?
Най-вероятно, да. Ако трябва да си говорим открито – хората са ваксинирани с 1 доза, две дози, бустери и въпреки това пак се заразяват. Но добрата страна е, че това им помага да изкарат заболяването по-леко. Това не е малко. Лично аз нямам изгубен пациент с ваксина. Но тук е важно да се направи уточнението, че когато човек няма придружаващи заболявания е едно, но когато има, инфекцията влошава основните заболявания и при едно тежко протичане на Ковид 19, поради неговите специфики, той може да засегне всички органи в тялото. Това не се наблюдава при традиционните вируси и за това Ковид е толкова опасен.
Виждаме как числата в статистиката за заболеваемостта започват да се променят. Настъпването на лятото ли е причината за спада на заболеваемостта?
Традиционно инфекциозните болести имат сезонност и цикличност. Цикличността се изразява през няколко години. Това е свързано с натрупването на имунитет в населението. Сезонността, от друга страна, зависи от разпространението на носителите на инфекциозните заболявания. Зимните са респираторните, а през лятото се срещат най-често така наречените чревни вируси. Но лятото също така започват и преносимите инфекции, например причинени от ухапване от кърлеж. А в нашия район проблемът е доста сериозен. Популацията на кърлежите е много висока и като добавим и бездомните кучета, които са основен преносител, картината никак не е розова. При това ухапването от кърлеж преминава напълно безболезнено, тоест той може да се забие във вашата кожа без да усетите, да се напие с кръв след което да се откачи и да падне и вие изобщо да не разберете, че сте били ухапани. Това е изключително опасно. За да се намали максимално рискът от ухапвания от кърлежи, тревните площи трябва да бъдат редовно косени и обезпаразитявани.
Обществото е разделено – едната част смятат, че вирусът вече е преминал, докато другата че всичко тепърва започва. От кои сте вие?
Нито от едните, нито от другите. Това са крайности. Ковид е непредвидим и затова е много трудно да се направят каквито и да е прогнози. С настъпването на пандемията преди две години всички очакваха, че след преминаването на зимата и с настъпването на лятото вирусът ще изчезне. Това обаче не се случи. Спомням си как миналата година на 15 август, моето отделение се пръскаше по шевовете. Тоест, по всичко личи, че при Ковид 19 сезонност няма. Следователно, не може да бъде прогнозирано развитието му.
Тогава според вас трябва ли да се спазват противоепидемичните мерки за спазване на разстояние и носене на маска и през лятото?
На открито не. Обаче в рискови помещения на закрито със струпване на много хора има смисъл. Например, в болниците.
Лятото е вече тук. Какво бихте препоръчали на летовниците, за да избегнат заразяване със стомашно- чревни вируси, чийто сезон е именно сега?
Лична хигиена. И разбира се, да подбират по-внимателно местата си за хранене.
Можем ли да засилим имунитета си с народна медицина и има ли място за нея в света на фармацията?
Определено има място за нея. Замислете се, повечето хранителни добавки са на база билки. От личен опит мога да ви кажа, че аз си поддържам холестерола в нормални граници, благодарение на билка – Липомезин.
Интересен факт е, че област Кърджали е свързана с едни от най-ниските проценти на заболеваемост от Ковид в страната. На какво мислите, че се дължи това?
Според мен не е правилно да отделяме толкова голямо значение на броя на заразените. Ковид 19 е инфекция, която така или иначе вече циркулира. Нас трябва да ни интересува по-скоро броят на хоспитализациите. Според мен при нас заболеваемостта може да се обясни с това, че областта не е толкова гъсто населена, както и с процента на преболедувалите.
Знаем, че пандемията от Ковид 19 се отрази най-сериозно на болничния сектор, като създаде невиждан хаос в системата. Какво е състоянието на болниците към днешна дата и имате ли нужда от допълнително финансиране от държавата?
Ако кажа не, ще излъжа. Вижте, медицината не трябва да зависи от политически нагласи и настроения. Медицината е над политическа. Тя е един вид въпрос на националната сигурност на страната. Видяхте какво се случи с пандемията от Ковид 19 и как държавата беше на практика парализирана. Със сигурност са необходими допълнителни средства за осигуряване на нормалното функциониране на здравната система, а от там и за адекватната и навременна грижа за пациентите. Но това не става само с добри пожелания.
На скоро бе обявено подписването на документ, с който стартира увеличение на лекарските заплати. Под него стоят подписите на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Медицинска федерация „Подкрепа” и Националната браншова стопанска камара на търговците – дистрибутори на едро на лекарствени средства, медико-санитарни и билкови препарати, както и на здравният министър проф. Асена Сербезова в качеството си на медиатор между синдикати и работодатели.
Доволни ли сте от взетите решения?
За мен това е поредната провокация, пусната да циркулира в общественото пространство.
В болничкия сектор, подчертавам болничния, а не доболничната помощ, наскоро се разбра, че е договорено 25% увеличение на клиничните пътеки. На прима виста това звучи добре, но реално не е така, защото ако искаме да достигнем заложените цифри във въпросния документ, моята заплата трябва да се увеличи не с 25% а със 100%.
Тоест да се увеличи от 1300лв. на 2600лв.
Точно така. При медицинските сестри, където средното възнаграждение е в порядъка на 700лв., увеличението също би следвало да бъде 100%, не 25%.
От много години лекарския съюз изработва методики за остойностяване на медицинския труд, защото в клиничните пътеки той не е включен. Това обстоятелство остава непроменено и до днес.
В момента се намираме в пост-ковиден период. Нашето отделение от две години работи като Ковид отделение. През този период от време всички останали инфекциозни патологии бяха насочвани към други градове, в които разполагат с инфекциозни отделения, като например гр. Хасково и гр. Пловдив. Към момента нашата болница работи с 60% заетост на болничните легла, което е много ниско число. Лично аз не виждам как може да се състои увеличение от 100% на лекарските заплати, нито как обещаното увеличение за клиничните пътеки от 25% ще реши проблема.
Знаете ли, най-голямото постижение за мен като лекар е да успееш да подобриш здравето на пациентите и да върнеш радостта в очите им. За мен няма по-голяма награда от това. Но това е моралната, човешката страна на въпроса. Без адекватно заплащане, липсва и адекватната грижа. Навсякъде по света лекарската професия е една от най-добре платените и има защо. Не искам да се сравняваме със Съединените щати или Германия, но най-малкото, лекарската заплата в България трябва да бъде съобразена спряно нашите реалности. Към днешна дата това не е така.
Искате да кажете, че дори обещаното увеличение от 25% на клиничните пътеки да се състои, това няма да промени общата картина?
Според мен това все пак ще даде глътка въздух за работещите в сектора, но в никакъв случай няма да реши проблема. Искам отново да подчертая – състоянието в което се намира здравеопазването в момента се отразява негативно както на практикуващите лекарската професия, така и на пациентите.
Д-р Маринова, благодарим Ви за откровения разговор! Последен въпрос – какво бихте пожелани на читателите на списание “Родопи Днес”?
Да са здрави! Да са здрави и отговорни към здравето си!
*интервю на Алпер Али за списание “Родопи Днес”
