снимки: © pixabay, unsplash, pexels
Родопите са най-благоприятната планина за туризъм, със своя мек климат, просторни иглолистни масиви, многобройни язовири и поляни. За тези, които намират това за не дотолкова интересно, планината има и от по-вълнуващите карстови форми, пример, за които, е известното Триградско ждрело. Предимство на Родопите е и добре съхранилият се бит на местното население, което добавя и приятно културно изживяване към посещенията в този регион.
Родопите са най-старият и обширен планински масив в България. Планината е част от Рило-Родопския масив и представлява сложна система от ридове, котловини и дълбоко всечени речни долини. Планината се простира на площ от 14 737кв.км. в Българската си част и се поделя на две части – Западна и Източнородопска. Най-високият връх в Родопите е връх Голям Перелик – 2191м. Дълбоко всечени в скалния комплекс на Родопите са долините на реките Въча, Чепеларска, Девинска, Чепинска, Арда и др. В районите с мрамори и варовици са се развили карстови процеси със съответните форми – въртопи, ували и пещери, които ще разгледаме по-обстойно в следващите издания на класацията.
В Западните Родопи са разпространени над 1800 растителни вида. Около 1/3 от иглолистните гори на Родопите са първични и естествени гори. Източните Родопи са с нископланински хълмист характер на релефа. От север на юг надморската височина се повишава. Източните Родопи се делят на три подобласти – Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. От животинския свят тук са разпространени сърна, чакал, пепелянка, змия пясъчница, смок мишкар, македонски гущер, костенурки, видра и др. В Източните Родопи гнездят около 180 вида птици – редките видове белоглав лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, скален орел, скален дрозд, сокол скитник, керкенез, коприварче, черен щъркел и др. което ги прави изключително желана дестинация за туризъм, но също така привлича солидно количество фотографи от цяла България и света.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Омир нарича тази обширна планинска система „Снежните планини на траките”. Овидий свързва името на планината с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини – Хемус и Родопи. Според друго предание наименованието Родопи е дадено от египетски фараон в чест на неговата любимка, която била от този край. Професор Балан смята, че то произлиза от гръцката дума „родон” – роза, тъй като от всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза. Професор Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа, а други твърдят, че то е съставено от славянските думи „руда” и „ропа” – руда и яма, което има известно основание, тъй като планината е позната от древни времена като източник за добив на руди. Името й обаче не се е изменило от Омирово време до наши дни. През Средновековието част от планината се е наричала Славееви гори, а по време на османското иго част от нея – Доспатдаг. Понякога тези имена са се използвали и за цялата планина, но не са се утвърдили.
Предоставяща спиращи дъха гледки, богата флора и невероятно био разнообразие, планина Родопи привлича десетки хиляди туристи всяка година и заема заслужено място в нашата класация.
