снимки: © pixabay, unsplash, pexels
Родопите впечатляват освен със своята природа и с много други неща. Тя крие своите тайни в древни митове и легенди, в човешки съдби и истории, че даже и в рецептите на традиционните си ястия. Родопската кухня е легендарна. Голяма част от туристите, които посещават планината посочват кулинарните традиции на района като основна причина за своето посещение там.
В миналото Родопите не са били свързани с вътрешността на страната с удобни пътища, което неминуемо е затруднявало снабдяването с хранителни продукти. Родопчанката била принудена да приготвя храната за семейството си само с произведеното от собствената си градина. Фасулът, картофите и царевицата са само част от характерните и емблематични храни за Родопите. В древни времена вероятно родопчани са се хранили и с други местни храни, които за съжаление днес не доминират в кухнята им. В района се е гледала житната култура лимец, която траките са използвали ежедневно.
Родопчани се славят и като добри скотовъдци. Някога стадата от кози, овце, говеда са били неизброими. Родопското кисело мляко е световен феномен, а всички млечни продукти тук са чудесна основна храна. Местните мандри са запазили традициите в производството на млечни продукти и лесно може да се снабдите с качествени кисело мляко, кашкавал и сирене.
Фасулът… така известният смилянски боб. След като местните хора започват да го отглеждат (най-добрите условия са по горното течение на река Арда), той се превръща в емблема за местната кухня. Подобно е положението с картофите, наричани патати. Домакинята разнообразявала ястията като съчетавала картофите с фасула, зелето с ориза, алабаша с картофите, фасула и лещата с картофите и други. Приготвяла сърми (пилци) от кисело зеле с ориз и саздърма. Прибавяла към ястията пастърма, приготвяла букет от подправки. Не трябва да забравяме голямото разнообразие от горски плодове, диви гъби и билки, които могат да бъдат открити навсякъде из планината. Всичко това е една малка част от магията, наречена родопска кухня. От древни времена родопчани се славят като гостоприемни хора. Всеки гост бил гощаван от сърце, независимо какъв е – пътник, просяк, роднина. Гостите се посрещали с „ добре дошли“ и с покана към трапезата „хапни, каквото си нашло“. Когато се очаквали гости обаче, подготовката била сериозна. Традицията, която и днес ревностно се спазва по време на селските събори, е чевермето, което зимно време било приготвяно в пещта за хляб. Клинът (баницата) бил обичайният десерт.
Невероятно вкусните традиционни Родопски ясния остават завинаги в сърцето на всеки, който ги е опитал и рано или късно се връща за още.
