снимка: content.time
Всеки, който поне малко е изкушен от киното, знае, че първите филми са наричани неми, защото върху лената с тях не е имало записан звук. Но как се заражда звуковото кино?
Всъщност първият озвучен филм е прожектиран през 1900 г. Това обаче не оказва силно влияние върху киноиндустрията от началото на 20-ти век. Компанията “Гомон” започва да разработва филми със звук и това е пионерство за времето си, което дава тласък на световното кино. През 1923 г. в Ню Йорк е показан първият филм със записан звук върху него.
Ако направим справка в интернет, ще прочетем следното: “За първи озвучен пълнометражен филм обикновено се приема „Дон Жуан” („Don Juan”), режисиран през 1926 година от Алан Кросланд с участието на Джон Баримор, а за първи филм с говор – „Джаз певецът” („The Jazz Singer”), режисиран също от Кросланд през следващата година.”
От 20-те до днес киното е все така със звук, макар че се правят опити да бъдат заснемани и неми съвременни филми, като например украинският “Племето”. Той разказва историята на дете от интернат, което е глухонямо и общува с другите от детското заведение чрез жестове. Много от възпитаниците на социалната институция имат същия недъг като главния герой. Затова светът е показан през техните очи. Във филма участват основно натуршчици. “Племето” е заснет от ръка, което го прави още по-ценен и завладяващ.
“Племето” не е типичен ням филм. В него има звук, макар и той да се състои основно от шумове в заобикалящата среда на героите. Филмът е награждаван в Кан и това е доказателство, че възвръщането към корените на киното носи успех. А и през новите десетилетия от историята на киното има жажда за приключения, свързани с историческото развитие на седмото изкуство.
Това обаче не е всичко. Първите филми, немите филми, преди появата на звуковото кино през 1923 г., са имали обикновено съпровод на пиано в кинозалите, където са показвани. Пианист е свирил на клавирния инструмент по време на прожекцията, за да направи киноизкуството по-пълно и завършено, синтез между музика и картина. Нещо, което нито живописта, нито музиката, нито традиционните изкуства, не са притежавали като качество. А понякога и актьори са четели репликите на заснетите артисти и по този начин са озвучавали прожекциите. Ето защо и немите филми, не са били на практика неми в момента на своето показване.
С въвеждането на звука, на улицата в САЩ са изхвърлени множество музиканти, певци, актьори-озвучители, които помагат нямото кино да бъде с музикално и вокално оформление по време на прожекциите. Това създава истинска паника сред хора от киносредите и дори в едно щатско кино през 1928 г. е поставена бомба в знак на несъгласие със звуковото кино.
Но духовете се успокояват, за да преживеят още една революция. Премахването на фъстъците от щандовете с храни и напитки в киносалоните. Любопитно е, че в зората на киното в САЩ салоните за прожекции са изкарвали повече от храни и напитки, продавани на зрителите, отколкото от билети за филми. Проблемът отново е в звука. Американците през 20-те год. обичат да похапват небелени фъстъци, но шумът от разпукването на фъстъчените обвивки не пасва на звуковото кино. Той е прекалено силен, за да може да бъде допуснат в киносалоните. Затова американците заменят фъстъците с пуканки, които се превръщат в истински хит сред зрителите.
Затова разказва Владимир Игнатовски в своята книга “Как попкорнът измести фъстъците. Раждането на звука в киното”. Изследването на Игнатовски е полезно както за специалисти, така и за всички, които харесват киноизкуството и искат да научат повече за него. В книгата се разглеждат почти всички аспекти на ранното звуково кино, както и последствията от преминаване към звуково от нямо кино.
Още един интересен факт е, че „Уорнър Брадърс” са били изправени пред фалит и за да се измъкнат от кризата, в която затъват, преминават към снимане на филми със звук. Именно Уорнър е една от киностудиите, които правят звуковото кино толкова велико.
Всъщност звуковото кино е закъсняла последица от Втората индустриална революция и нейните открития – телефонът и радиото.
Без нововъведенията в киното от 20-те год. на 20-ти век нямаше да имаме истински шедьоври на киното от 20-ти и 21-ви век, а също и телевизия в познатия ни вид. И както всичко в историята, и нямото кино е част от причинно-следствените връзки, движещи човешкия живот.
Желанието за повече печалби от производството довеждат до Втората индустриална революция и откриването на стоманата. След това нововъведенията в бита, като телефонът и радиото, донасят нови измерения на звука в живота на хората. А от там и киното става звуково, за да отговори на тенденциите в живота от първата половина на 20-ти век.
И ако пуканките са изместили фъстъците, то какво ли ще измести пуканките след броени години?
