снимка: mirror
В джунглата на Амазонка живее необикновено племе, чийто брой е само 400 души. Тези хора не спят, не знаят какво е стрес и живеят с прости истини. Пирахите са сигурни, че са най-щастливите хора на земята. Те не познават богатство, не знаят какво е завист, не правят разлика между ден и нощ, отказват да вярват в Бог.
Племето Пираха са сигурни, че сънят е вреден, защото отслабва човек и е кратка смърт.
След сън, може да се събуди друг човек, затова не трябва да злоупотребявате със съня. Друг аргумент срещу нощната почивка е свързан с условията на живот на аборигените. Докато спи човек, може да го ухапе змия.
През нощта Пираха не спят, а се занимават с работата си. Вместо пълноценен сън те дремят по 20-30 минути няколко пъти на ден. Поради особеностите на живота, те нямат календар, за тях нощта, утрото, деня са едно цяло. Пираха нямат минало и бъдеще, те просто живеят ден за ден и се чувстват щастливи хора.
Те са лишени от колективната памет, обща за западното общество: тя е ограничена до житейския опит на най-възрастния член на племето. Те не помнят времето, когато не е имало бели, не познават предците си, митове от миналото, властта на вожда, шаманите и други елементи на примитивната система.
Език и родство
Интерес представлява уникалният език на Пираха, в който има три гласни и седем съгласни. Те не ползват местоименията „аз“, „ти“, „те“, понятията „дясно“ и „наляво“ или някакви сложни изречения, не възприемат думата „един“. Имат свой аналог на понятията: „няколко“ и „много“.
Майките не знаят точно колко деца имат, но ги помнят по имена и лица, но това не означава, че не ги обичат. От цветовете има само два нюанса – „светъл“ и „тъмен“. Но всяко племе познава стотици растения и животни и помни техните свойства.
Феноменално е и липсата на натрупване на храна. Те тръгват на лов, ако са гладни и никога не мислят предварително за храна. Те са сигурни, че да се яде много храна е толкова лошо, колкото да се спи много. Повечето от нещата на племето са общи, лични са само оръжията и дрехите.
Сами те наричат себе си Hi’aiti’ihi, което се превежда като „пряк“, а всички, които заобикалят племето им, са „кривоглави“. Те имат само три степени на родство: „родител“, „дете“ и „брат/сестра“. Сексуалният контакт се забранява само сред тези хора, всички други връзки са позволени. Те насърчават към секс с представители на съседни племена. Този народ не знае какво е срам, вина или негодувание. Те приемат всички събития за даденост.
Деца на гората
снимка: guardian
Особеностите на възприемането на Пирахите към околния свят усложнява разпространението на християнството сред тях. Как да им се обясни концепцията за единствен бог, ако думата „един“ не им е позната. Изказванията на мисионерите, че някой ги е създал, се възприемат от тях като глупост. Наистина белият човек май не е виждал как се създават хората.
Мъжете от племето
Думите „век“, „време“, „история“ са празни звуци за тях, които не обясняват нищо. Джунглата е пълна с духове, душите на мъртвите отиват в сянката на зеленината. Гората е страшно място, но дори на страха си се радват.
Мисията на Даниел Еверет
снимка: zdravey
През 1977 г. мисионерът Даниел Еверет отишъл при племето, като довел цялото си семейство. Американецът бързо се сприятелил с туземците, но било невъзможно да посее християнството в сърцата им.
Те попитали дали „белият човек” е видял своя Христос и как бил прикован към кръста? Ако не, тогава за какво говори и как може да знае, че Библията казва истината? А всеки от племето знае къде е джунглата и чува хиляди духове в нея.
Простите изводи и аргументи на индианците принуждават Даниел да си задава вечни въпроси. След 25 години мисионерска работа и комуникация с туземците, Еверет става атеист и учен-лингвист, посветил остатъка от живота си на изучаването на племето.
Щастливи хора
Даниел Еверет споделя, че Пирахите нямат предразсъдъци, лицемерие и те са най-свободните хора на земята. Те нямат фалшива учтивост и думите „благодаря“, „извинявай“ или „моля“. Те винаги се радват да се видят. Невъзможно е да си представим, че един от тях би откраднал или убил друг човек. Бившият мисионер Даниел Еверет припомни:
„Няма да срещнете синдром на хронична умора при тях. Тук няма да се сблъскате със самоубийство… Никога не съм виждал нищо у тях, дори отдалеч да прилича на психично разстройство, депресия или меланхолия. Те просто живеят днес и са щастливи. Те пеят през нощта. Това е просто феноменална степен на удовлетвореност – без психотропни лекарства и антидепресанти.“
Облеклото е единственото благо на цивилизацията, което те неохотно приеха. Като подарък са готови да вземат само малки предмети – мачете, чинии, конци, куки. Пирахите са щастливи, защото не се притесняват за бъдещето и не помнят миналото.
източник: zdravey
