снимка: © pixabay
Харем (от арабски „забранено място, неприкосновена територия, свят“) е закрита част от дворец или дом, в който живеят жените на мюсюлманите и е забранена за мъжете.
Терминът произлиза от Близкия изток. Харемите се състоят от съпруги и конкубини.
Златната клетка на османския султан най-често се е състояла от дузина жени, включително и съпруги. Също така помещавала и султанската майка, дъщерите и други роднини от нежния пол, както и евнухи и робини, които прислужвали на жените. През по-късните периоди султанските синове живеели в харема докато навършат 12-годишна възраст, когато се смятало, че е подходящо да се показват на публични и административни места. Някои жени от османския харем, особено съпругите, майките и сестрите на султана, играели важна политическа роля в османската история и понякога се казва, че империята е управлявана от харем.
Хюррем Султан (съпруга на Сюлейман I и майка на Селим II), Нурбану Султан (съпруга на Селим II и майка на Мурад III) и Кьосем Султан (майка на Мурад IV) са били трите най-влиятелни жени в историята на империята.
Султан Ибрахим I, османски владетел от 1640 до 1648, е удавил 280 конкубини от харема си в Босфора. Поне една от тях, Хатидже Турхан, украинка, която е била заловена по време на един от набезите на татарите и продадена в робство, оцеляла царуването му.
Харемът не е просто място, където са живели жените. Там са се раждали бебета и там са растели децата. В пределите на харема е имало пазари, базари, перални, кухни, детски площадки, училища и бани.
източник: e-zdravey
