снимка: bulgarianhistory
Една от най-драгоценните придобивки от периода на Българското възраждане е образованието. Ако в днешно време, то е всеобщо, достъпно и лесно постижимо, то през онази смутна епоха било непосилно. Поради огромното закъснение на Българското възраждане с близо три века по отношение на западноевропейското, то не би придобило истинския си облик без просветното движение, чиято главна цел е изграждане на българска национална светска просвета.
Османската религия установила сурови порядки в новозавоюваните земи, а на женското съсловие се е гледало като на втора ръка. Ако един мъж трябва да е образован, да разбира от търговия, да се заеме със занаят, управление или военно дело, то възможностите за жените се измерват в границите на това да могат да въртят вретеното, да поддържат дома и да се грижат за децата. От началото на 18 в. се усещат нови потребности от образование за момичетата. Силен подтик към просвета дават ренесансовите и просвещенските идеи. Но за духовното пробуждане, важна роля играе появата на национално съзнание.
Възникването на първите школи за момичета се наложило по естествен начин, като резултат от обществените и социални процеси. В тях са били набирани ученици само от женски пол. Първите девически училища у нас са килийни. Помещават се в женски манастири и частни домове, а обучението в тях се води от монахини, жени и дъщери на килийни учители, но понякога правилото е нарушавано, защото имало и мъже учители. Съдържанието, организацията и методите на обучение били идентични с тези от мъжките килийни училища. Името на първата известна килийна учителка е Хаджи Трендафила, чийто мъж е учител в Сливен. Тя е родна майка на небезизвестния Сава Доброплодни.
Първите килийни девически училища, които отварят врати, са в Котел и Свищов (1820 г.), Габрово (1825 г.), Тетевен и Шумен (1828 г.). С присъщия си наивитет по отношение на организацията на учебния процес, те представляват онази духовна опора, въз основа на която възникнали първите същински светски девически училища. Анастасия Димитрова успява да направи една от основните революции в българското образование, а именно да открие първото девическо училище в Плевен през 1840 г., в което дава равни права и възможности с използването на взаимноучителния метод и обучава ученички, които след това щели да продължат нейното свято дело. Така, в 1842 и 1843 г. възникнали и първите девически училища в Панагюрище и Враца.
Случаен ли е този процес ?. Именно във Враца епископ Софроний за първи път проповядва на български език, от Враца пламва и борбата за прогонването на гръцките владици, начело на която е най-влиятелният българин в Северозападна България, Врачанския първенец – Димитраки Хаджитошин, с чиято подкрепа през 1822 г. Константин Огнянович открива училище, в което преподава светски знания само на български език в класическо-хуманитарен дух. И тъй като врачани са ревностни радетели на просветата и образованието, те се стремят да привличат най-добрите учители.
Така, продължителят на делото на Константин Огнянович, Георги Софиянски, през 1831 г. приема и обучава 20 момичета, сред които и Цвета Кръстенякова, продължила обучението си от 1840 г. в Плевен при Анастасия Димитрова. За училището във Враца нямало обаче обособена сграда, затова докато се изгради такава, тя извършвала обучението на ученичките си в своя роден дом. Липсата на сграда не попречила на учителката да извършва своето дело.
