Млечният път

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Хермес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията).

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

източник: mysticallegends

ПРОЧЕТИ ОЩЕ