снимка: desant
Вековното развитие на българския народ ясно проличава в неговото майсторство. Ще Ви разкрием уменията и таланта на българина в един особен вид изкуство, който и до ден днешен носи духа на отминалите времена. Ще Ви разкажем за чудеса, с които навремето хората са творели със собствените си ръце. Ще Ви върнем назад във времето, когато хората израстват от обикновени чираци до калфи, докато не се превърнат в истински майстори. От нежните ръце на тъкачките, през работилниците на умелите дърворезбари.
Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово), а медните съдове започват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най-добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.
Бакърджийството, както и повечето занаяти, се предава през поколенията, което допринася за запазване на дългогодишните му традиции.
По-важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате, са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнася до материалите, в най-старо време майсторите сами леят медните листи, от които изработват съдовете, но по-късно започва внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, което често се преплита и с украсата. В противен случай, бакърджията украсява своето произведение едва най-накрая. Предпочитан метод е продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използва шило или киселина.
Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджиите изработват над тридесет вида битови и ритуални съдове, между които са сахани (днешните им заместители са чиниите и супниците), свещници, чашки, джезвета, гюмове (съдове с високи гърла, използвани за съхранението на течности) и разбира се, казани (използвани в абаджийството, бояджийството и по-късно в производството на ракия и розово масло).
В миналото медните съдове постепенно се налагат като предпочитан сватбен подарък, защото се смята, че те носят на младото семейство послание за топлота и уют. Също така българите вярват, че в медни джезвета се приготвя най-вкусното кафе, а греяната ракия в меден съд е ненадмината по своя вкус и ухание.
Османското иго несъмнено оставя своите следи върху медникарството. Те се изразяват в изобразените форми и релефи. Въпреки това, отличителна черта на българското бакърджийство е неговата функционалност – прости традиционни орнаменти, разположени симетрично спрямо центъра на съда, или с други думи практичността на изделието надделявала над художествената му стойност.
По-известните имена в бакърджийството са тези на потомствените майстори-медникари Тотеви, както и на Петър Бакърджи, Ангел Пенков и много други. В днешно време занаятът постепенно залязва заради това, че ръчно изработените съдове са изместени от промишлените такива. Въпреки това, съвременните майстори се стремят да запазят многовековните традиции и духа на миналото, изработвайки същите съдове със съвременни инструменти и материали.
източник: bulgarianhistor
