снимки: © pixabay, unsplash, pexels
Или поне според календара…
Кръстен на древноримската богиня Юнона и бележещ лятното слънцестоене, Юни е месец с който трябва да имаме едно на ум.
Юни е един от онези месеци, които пораждат смесени чувства в повечето хора, заради своята непредвидимост. Слънцето пече, птичките чуруликат, а младо семейство пълни багажника на семейното комби с обемисти чанти и сакове, приготвяйки се да отпътува към родното Черноморие на заслужена почивка след финансово тежките зимни и пролетни месеци. Те предвидливо са резервирали датите в хотела още от началото на годината, възползвайки се от неустоими оферти, гарантиращи почти двойно по-ниска цена на престой. Бойлера е изключен, рибката е нахранена, а резервоара на колата е пълен почти до горе. След прилагането на известни физически усилия, багажникът успява да се затвори, детското столче е на мястото си, а страничните огледала за задно виждане са тези, на които ще се разчита по време на цялото пътуване. След няколко часа шофиране по българските аутобани и с леко запотени задни части, поради обстоятелството, че “климатика много гълта”, младото семейство достига успешно до желаната дестинация.
Време е за настаняване
Всеки е награбил багаж, кой колкото може да носи и с пот на чело започва изкачването до четвъртия етаж на хотела, където от балкона на прясно почистената хотелска стая с две легла и един разтегателен диван се разкрива почти невероятна гледка към морето. Само трябва да се абстрахираш от десетките хотели, разположени между теб и плажната ивица, терасите на чиито обитатели гледат право към теб. След бърз оглед на помещението, семейството установява, че не всичко е точно като от снимките, а в “просторната баня” с душ кабина трудно можеш да се завъртиш, без да събориш нещо. Но няма нищо, няма да си чупим кефа заради едната баня. Все пак сме дошли на море, а не да си стоим в стаята. След няколко часа изтощително разопаковане на багаж, всичко изглежда почти готово. Детето е сложило пояса си за плуване преди повече от час и вече започва да опъва нервите на родителите си. Мама започва да пълни плажната чанта с хавлии, чадъри, кремове против изгаряне, кофички, лопатки и всевъзможни плажни аксесоари, докато тати вече изчислява маршрута до плажа така, че да мине точно през магазинчето за алкохол и цигари, което беше видял при пристигането си, за да се снабди с няколко кенчета бира, които да запълнят празнотата в хладилната му чанта. Излизайки от хотела, те забелязват, че навън нещо се е постъмнило и малка група облаци, появили се сякаш от нищото, са препречили пътя на слънчевите лъчи. “Няма нищо, то времето си е топло.” И след няколко минути на криволичене по лабиринтообразните тесни улички на малкото градче, семейството успява да се добере до плажа. Ура! След бърз оглед на плажната ивица и избор на подходящо място, започва “настаняването”. Тук чадър, там кърпа, бирата – на сянка, надуваемо басейнче за детето… и мама започва да маже всички членове на семейството със слънцезащитен крем, нищо, че слънцето още липсва.
И готово! Време е да започнем да си почиваме. Поне до пристигането на първите дъждовни капки. “Спокойно, това е само облак, ще премине” казва уверено бащата, излегнал се на покритата с пясък плажна кърпа. И се оказва прав – облакът бързо се разсейва, но само за да се появи друг на негово място. Само за няколко минути температурите падат, детето почва да зъзне, а лекият дъждец се превръща в масивен порой. Всички скачат и започват по най-бързия начин да събират багажа обратно по чантите. И след диво препускане в дъжда обратно по тесните улички на града, те успяват да се доберат до хотела. Четири етажа по-късно, подгизнали до кости и покрити с мокър пясък, те са отново в хотелската стая. Следва почистване на пясъка от пода на помещението, нещата на детето се измиват, кърпите се слагат за пране и се пуска душа, за да отмие мазилата и да стопли кокалите. А на вън вали и гърми! При отваряне на сайта с прогнозата за времето, младото семейство с учудване установява, че няколкото поредни слънчеви дни, на които се бяха уповавали, са се превърнали в цяла седмица с купесто- дъждовна облачност и валежи. И след петдневно наблюдение на природната стихия през прозорците на панорамния балкон, семейното комби отново е на път. “Поне не е жега и ще спестим от климатика…”
Бизнес?
Ползотворна или не, отпуската свърши и е време да се върнем на работа. А от тук стигаме до бизнеса и неговите неволи. За разлика от своите служители, повечето собственици на бизнес едва ли ще могат да се насладят на лятната си почивка, дори при подходящи метеорологични условия, а причините за това са не една или две. Непосилните цени на тока и газа през последните месеци, ограниченията за работа и осигуряването на достатъчно финанси за задържането на работната ръка, направиха съществуването на малкия и среден бизнес невъзможно, без помощта на банките. Фирмите, които имат кредит за изплащане вследствие на кризата, са шампиони, а повечето бизнеси имат по няколко. Следователно, всички надежди са насочени към летните месеци, през които се очаква по-сериозен приток на свежи пари. И ето лятото е тук!
Въпросът е, ще бъдат ли тези пари достатъчни, за да се изправи бизнесът на крака? Истината е, че за някои ще бъдат, но за други – не. Всичко идва от там, че през последните години се наложи неотменима практика за стимулиране на потреблението, осъществяваща се чрез най-масовото средство за това – рекламата. Фирмите с най-големи рекламни бюджети са и фирмите, които привличат най-много клиенти, и това не е тайна за никого. А по време на кризата много фирми съкратиха точно тези бюджети, надявайки се, че това няма да окаже особено голямо негативно влияние на приходите им и разчитаха главно на редовните си клиенти, за да поддържат бизнеса жив. Това обаче им изигра лоша шега, защото не малка част от техните нишови конкуренти продължиха да рекламират своите стоки и услуги със същите темпове, а някои от тях дори засилиха тези бюджети и вследствие на това, спечелиха потребителите на своя страна. Затова една голяма част от тези “свежи пари”, които бизнесът очаква да получи с настъпването на лятото, ще се наложи да отидат именно за запълване на “дупките“ в тези бюджети, за да могат да гарантират съществуването си.
Оцеляването на бизнеса зависи основно от това, кой ще успее да достигне до най-много потребители. Времената, в които има място за всички на игралното поле, са вече в историята и на фона на днешния ден ясно се вижда, че тези, които оцелеят, ще имат потенциала да се разраснат и да увеличат печалбите си, дори на фона на кризата, а други просто ще изчезнат от бизнес-картата завинаги.
Едно можем да кажем със сигурност – ще оцелеят само тези, които успеят да се адаптират!
