снимка: © pexels
Съвременната наука разкрива, че докато спим, мозъците ни не са по-малко активни – просто са активни по различен начин. В един пълноценен нощен сън преминаваме по три или четири пъти през няколко етапа на съня, всеки с различно качество и цел. Будният мозък е оптимизиран за събирането на външни стимули, а спящият – за затвърждаване на събраната информация. Тоест нощем ние превключваме от записване към редактиране. Промяна, която може да бъде измерена на молекулярно ниво. Ние не просто механично подреждаме мислите си – спящият мозък активно определя кои спомени да запази и кои да изхвърли. Различните стадии на сънуването могат да бъдат проследявани с помощта на електроенцефалограф.
В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да проучи сънищата от научна гледна точка. След като изследва сънищата на стотици хора, той достига до теория, която мнозина подкрепят и днес – те са своеобразен метод, посредством който изпълняваме своите желания. Всеки сън, без значение колко ужасен е той, може да се разглежда като начин, благодарение на който получаваме нещо, което искаме.
Вероятно сънищата са произволно генериращи се истории, предизвикани от нервните импулси. Може би има и причина за подобно нещо. За да проучи тази идея, психиатърът Джи Занг предлага теория, според която мозъкът ни постоянно съхранява спомени, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са „временно хранилище“ – спомените попадат именно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние тайно ги поставяме във „файловете“ на нашата памет.
снимка: © pixabay
Според друга теория сънищата са метод, посредством който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни през деня. На практика сънищата са своеобразно кошче за боклук – механизъм, благодарение на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На практика сънуваме, за да забравим. Сънищата ни помагат да елиминираме прекомерната информация от нашето ежедневие и да запазим само най-важните неща.
снимка: © pixabay
Еволюционно надрастване на защитния механизъм
Тази теория се базира на изследванията, които намират здрави връзки между животните, които се правят на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на древен защитен механизъм – привидната смърт. Когато сънувате, мозъкът ви се държи така, сякаш сте будни. Съществува обаче една ключова разлика – химически вещества, като допамина, свързани с движението и активацията на тялото, са напълно изолирани. Това се наблюдава и при животни, които изпадат във временна парализа, за да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е възможно първоначално сънищата да са възникнали като защитен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.
снимка: © pixabay
Медицинската изследователка Деидре Барет от Харвард (САЩ) предполага, че сънищата са като театрална сцена, на която успяваме да разрешим проблемите си по-ефикасно, отколкото когато сме будни. Отчасти това се дължи на факта, че когато сънуваме, нашето съзнание прави връзки много по-бързо, отколкото когато е будно. Тази идея се базира отчасти на експеримент, проведен от Барет, при който тя кара хората да разрешат даден проблем, след като „преспят“, осмисляйки го. Онези, които го сънували, били по-добри в разрешаването му.
Отново намеса на подсъзнанието, което може да бъде подпомогнато от съответна предварителна нагласа преди заспиване. Такава настройка фокусира вътрешните ни сетива върху външни проблеми и ситуации и предполага възможност за подсказване на разумно решение.
снимка: © pixabay
източник: портал
