снимка: iStock
Днес Мека и Медина са най-почитаните градове за всички хора, изповядващи исляма. Всъщност мюсюлманите в уречения час изразяват своята почит към Бог, като се обръщат за молитви точно към Мека и по-специално към една гранитна сграда, наречена Кааба – Кубът или Божият дом. Кааба (арабски: الكعبة, ка’ба) всъщност е древен храм, около който е построена джамията Масджид ал-Харам (Голямата джамия) в град Мека, Саудитска Арабия. Мистичното в нея е крайъгълният й камък. Наричат го „Черният камък”. Според легендата той е даден още на Адам в Райската градина. По-късно е намерен от Авраам и поставен в основите на Кааба, която Авраам и Ишмаел построили, вероятно по разпореждане на Бог. При едно похищение в ранното средновековие камъкът бил счупен на няколко парчета, по-късно бил върнат и поставен на мястото си в сребърен обков, където стои и до днес.
Според друга легенда, когато племето курейши се заселило по тези места, този черен камък вече е бил там. Считало се е, че в диаметър от 15-18 км, където били разпръснати други по-малки отломки, поради небесния им произход земята била свещена. Когато се заселили курейшите, те постепенно превърнали тази местност в култов център, а по-късно на мястото над камъка била построена правоъгълна постройка с размери 10х12,5 м. Нейните ъгли били ориентирани по четирите посоки на света, а входът е бил на североизток. Тя била наречена Кааба. В нея освен първия камък имало и втори по-малък. Единият бил поставен в северния край на постройката, а другият в южния. И двата камъка били обявени за свещени, тъй като били дошли от небесата. Те били считани и за небесни светила. Според вярването на самите араби, тези свещени камъни с течение на годините почернели тъй като хората извършвали множество грехове. На 13,5 км от Каабата се намирал и друг свещен камък. Неговото съществуване е било свързано със светията Ибрахим (библейския патриарх Авраам). Считало се е, че върху него е седял самият патриарх, и че на това място, наречено „макан Ибрахим” той сключил завета си с Бога.
Град Мека дължал своята известност най-вече на Каабата. Там се извършвало поклонение, при което Кааба се обикаляла седем пъти от поклонниците по посока на часовниковата стрелка. Целта била докосването му с ръка.
След пиенето на вода от извора „Земзем”, поклонниците бягат седем километра между хълмовете Сафа и Мару, ритуал, повлиян от библейската легенда, която разказва за Агар-изпъдената втора жена на Авраам, която търсила в отчаяние вода за новородения прародител на арабите Исмаил. Вътре в Кааба в началото поставяли статуята на Хубала, племенно божество на канаитите. Освен него курейшите почитали и богините Ал– Лат и Ал–Узза и Манат. Техният култ се изразявал в боготворенето на каменни и дървени идоли, като на практика всяко семейство имало свой идол, за който се считало, че го представлява. Счита се, че храмът е построен от Адам, след това той е възстановен от Авраам и накрая е „прочистен” от езически идоли от Мохамед.
Науката всъщност смята, че Черният камък е с космически произход и вероятно е част от паднал в древността метеорит. За съжаление едва ли някога ще научим нещо повече за този енигматичен предмет-той по никакъв начин не може да бъде подложен на изследвания.
източник: mysticallegends
