снимка: radionova
Отбелязваме 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е една от най-паметните дати в българската история. През есента на 1885 година България защитава правото си да си върне земята, която й принадлежи.
Чествания ще има в цялата страна. Кулминацията се очаква на площад „Централен” в Пловдив, където ще се проведе възстановка на събитията от 6-и септември 1885-та година. Комитет „Родолюбие“ ще пресъздаде момента, в който Съединението става факт, след серия от бунтове, а именно – срещата на голямоконарската чета на Чардафон с хората на генерал- губернатора Гаврил Кръстевич.
Историята помни и разказва:
„След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал на българите става националното обединение. Kато се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които според Берлинския договор остават под османска власт.“
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на страната ни. След Берлинския конгрес от 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба през 1886 г. Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на развитието на държавата. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.
6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. Голямото събитие е описано от историците като едно от най-високите постижения на българския дух и сила.
