снимка: nova
Родена в Полша, царицата-войн е въплъщение на скромността, милосърдието и отдадеността. Елеонора е момиче от знатен род с отличие за храброст, известно в цяла Европа със своята жертвоготовност. Съдбата й се обвързва с тази на българския народ в начало на ХХ век, когато се венчава за овдовелия княз Фердинанд.
Българската княгиня Мария Луиза умира през 1899 г., след като е родила четири деца. За тях княз Фердинанд търси нова грижовна майка. Насочват вниманието му към Елеонора, известна с благородство, милосърдие и скромност. От пристигането си в България, в следващите девет години Елеонора поставя безрезервно своите сестрински заложби в разположение на новото си отечество. Сватбения си подарък от българите в размер на 150 000 лв. тя влага в изграждане на санаториум за гръдноболни деца. Учредява клонове на Българския червен кръст из страната. Посвещава остатъка от живота си на благотворителност и помощ към пострадалите от войните българи. По време на Балканската война, в един от най-героичните и трагични дни за българската история, Елеонора не остава безразлична и заминава на фронта, за да помага като милосърдна сестра. Наричана от чуждите ангел и апостол на добротата, необичана от своя съпруг, но обичана от народа си, тя е символ на забравените добродетели.
За нея Иван Вазов пише:
„Жена венценосна, сестра милосердна,
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”
