снимка: alternativavestnik
Георги Шуменов е роден в Пловдив. Всички мъже в рода му са доблестни българи, участници в редовете на армията през бурните години на възход и независимост на България през първата половина на двадесети век. Бележития род на Георги Шуменов идва от Рупчос, област в Родопите, където в село Бойково може да се открие началото му. Фамилното име бележи участта на пра–пра дядото Костадин, участник в събитията около Априлското въстание. Намерен е убит и заровен в шумата…
Георги винаги се е интересувал от история, а и какво друго би могло да бъде светоусещането на човек, чиито род е вкоренен в най-новата ни история с всяко следващо поколение Шуменови. Сред любимите му исторически справочници, гордо оцеляващи всред постоянната им употреба е и любимият му том – Преводната Енциклопедия на братя Данчови.
Наред с това друга негова страст са конете. С трепет споделя, че като види кон се разтреперва. Познанията му за различните породи са умопомрачителни, а лекотата, с която се носи на гърба на коня е резултат от десетилетия ездитна рутина. Най-вълнуващият подарък, който е поучавал като дете е конски гердан., съобщава bgnasledstvo.
Професионалното му развитие завинаги го свързва с емблематични имена от историята на изобразителното изкуство у нас. Спомня си как като войник в отпуск, докато се разхожда из стария център на София научава за кончината на Вадим Лазаркевич. Години по-късно обаче работи със сина му, който е бил редактор в студио „Диафилм“, за което Георги Шуменов рисува не един и два шедьоври. Тази част от творческата му кариера е значително недооценена, може би поради давността на чаровната и вероятно завинаги забравена медия, днес обект единствено на колекционерски интерес сред хора над 40 – 50 години.
Георги е куратор на изложбата „Лазаркевич – познатият и непознатият”, която представя ценни илюстрации и акварели в пространствата на Националният исторически Музей.
Доста читатели познават илюстраторът Шуменов от многото книги за деца и възрастни, които е онагледил през годините. Времето доказва, че геният наистина умее да адаптира таланта си в неизброими пластични регистри за да визуализира съвършено различни истории и техните типажи по най-убедителния начин. Бегъл поглед върху заглавията, които Георги Шуменов илюстрира е безусловно доказателство за широкоспектърната пригодност на страстта и уменията му в тази сфера.
В началото на осемдесетте Шуменов вече рисува „Пламтящите от съзвездие Дракон“ за „Чуден свят“, където се ползва с признанието на Иван Стоилов – Бункера, брат на Георги Стоилов, главен архитект на София. Тогава му се обажда Георги Дамянов, сътрудник и бъдещ редактор, като му казва, че един негов съученик от гимназията може да му предложи интересно предизвикателство. Шуменов отвръща на хвърлената ръкавица и се свързва с въпросното лице: Георги Гаделев. Той е редактор в издателство „Септември“ на скоро появило се списание за деца – „Дъга“. Гаделев споделя, че предстои разработка на една тема – „Спартак“. Предлага на Георги да нарисува няколко панела по готовия сценарий. Историческата тема грабва интереса на Шуменов и скоро той изпраща разработките си. Минава доста време, един ден Георги Гаделев позвънява и … последват епизодите на „Спартак“ от брой 3 в „Дъга“ нататък. Още при вида на първия готов епизод Гаделев възклива: „Ти ми изми очите!”. А четвърти епизод предизвиква такъв възторг, че оригиналите изчезват от редакцията завинаги – безусловно признание, въпреки горчивия вкус от потъването им в обятията на анонимен ценител…
И да, талантът си е талант! След напускането на Григор Бояджиев художествения съвет на „Дъга“ предлага на Георги Шуменов да продължи епизодите на „Марко Кралевити”. Като лоялен колега и джентълмен Шуменов не приема просто защото никой не знае дали Бояджиев няма да се завърне и продължи работата си върху този герой.
А таланта на Шуменов триумфира по страниците на „Чуден свят“ с други комикс заглавия и така до края на живота на държавните издателства и комикс списанията, които те са култивирали с годините. Георги е наясно, че и „Дъга“ и „Чуден свят“ имат своята вярна аудитория, но уви аудиторията трябва да се прости и с двете издания в началото на деветдесетте.
Текат години, в които Георги Шуменов рисува зашеметяващи акварели, най-често на кавалетна тематика. Картините от последните години на двадесети век бележат вихреното развитие на автора и днес са доста търсени от колекционерите.
А началото на двадесет и първи век дава шанс на хилядите почитатели на комикс рисунъка на Георги Шуменов да се опият от още по-силни дози изживявания чрез деветото изкуство. Издателите на преродената версия на „Дъга“ са ощастливени да публикуват новата комикс поредица на Георги Шуменов – „Създателите”. Като старо вино, избистрения в още по-екстатични орбити графичен стил на Шуменов дарява ценителите със зрелищност, която има само един синоним: световна класа.
Тя присъства и в следващата комикс творба на Георги – „Пустинната принцеса“, където група умели войни, сред които еднорък арабин, сляп монголец, индус, който… нека спрем дотук -минават през невероятни перипетии и задъхващи приключения…
Комиксите на Георги Шуменов са пропити с български дух…
От тях блика неподправена, древна енергия, която пленява читателя и го пренася в дебрите на отминали, славни времена… Неподправеният графичен стил на художника изпъква и пресъздава персонажите в тяхната присъща за епохата душевност, обагрена и обогатена от изящните контури и щрихи на перото и четката му, превъплъщаващи се в характерите им – в синхрон с облеклата, костюмите и въоръжението на героите. Автентичното пресъздаване на заобикалящата среда, също контрастира и прави рисуваните поредици на Шуменов – да говорят сами – паралелно със съпътстващия ги текст на сценаристите… По този начин битът и културата на „живеещите“ в „панелите и кадрите“ от страниците племена, народи, общества – се проектират завинаги в съзнанието на възприемащите комиксите и така оставят трайни следи в обозрението им, които вечно алармират и акумулират за наличността на изградена КОМИКС КУЛТУРА.
Да, смело можем да заявим, че рисуваните поредици на Георги Шуменов – ВЪЗПИТАВАТ и са ПРЕДПОСТАВКА за НАЛИЧИЕТО на КОМИКС КУЛТУРА…
Но това не е всичко. Най-новият проект, който Георги Шуменов разработва в момента – „Мундрага – дъщерята на конника“ /по сценарий на Стоян Комитски/, е комикс, който отказва да бъде описан, той просто трябва да бъде разглеждан отново и отново. Защото страхотните комикси винаги дават нещо ново при всяко общуване с тях. В порива си да им се наситим се превръщаме във все по-ненаситни армии от сладки „жертви” на деветото изкуство. Малцина са обаче генералите на тези армии. А Георги Шуменов е заслужил мястото си в първата редица на генералитета.
Георги споделя, че графичния стил на един автор се появява и оформя в най-убедителния си вид с времето. Рисуването на чудовищни безсмислици не е начин да идентифицираш себе си като ярка индивидуалност. Времето може да е разпиляло гердана – подарък, който Георги е получил като дете. Но е събрало в едно уменията на творец, който не може да спре да ни изумява с таланта си: графичният стил е кристализирал в стилна графика, един изящен рисунък, който е чудовищно неподражаем и откровено завладяващ!
